Асеневци търсят съюзници в двубоя с Византия. Разгром на ромеите в Тревненския проход
Следващите стъпки на Асеневци са насочени към освобождаване на останалите територии от старата българска държава. Удобен случай се открива през 1189 г. при преминаването на Третия кръстоносен поход, воден от германския император Фридрих I Барбароса (1152-1190). Български пратеници на два пъти в Ниш и в Одрин предлагат на германския император военна подкрепа при евентуална война с Византия срещу признаването на българската държава и нейните владетели. Предложенията им обаче са отклонени и Фридрих І Барбароса се споразумява с Византия, която е притисната от тюрките на Иконийския султанат. През пролетта на 1190 г. войските му преминават Дарданелите с византийски кораби.
Същата година Исак II Ангел предприема трети поход срещу българите. Причината за този голям поход са непрекъснатите набези на българите в Тракия, но императорът има една много по-значима за ромеите цел. Походът трябва да възстанови напълно византийската власт и да ликвидира българската независимост. Императорската армия се придвижва по Черноморското крайбрежие. След като навлиза в българските територии, Исак ІІ Ангел установява, че българите са взели сериозни мерки, за да стабилизират своята независимост. Крепостите им са възстановени и добре укрепени, но войските им отстъпват, без да влизат в открито сражение. Ромеите достигат до Търново, зад чиито яки стени цар Асен се затваря. Много скоро императорът разбира, че намерението му да превземе града е неосъществимо и че войската му е заплашена от пълна гибел поради възможността български и кумански отряди да ударят ромеите в гръб. Изплашен, както твърдят всички хронисти, Исак ІІ Ангел снема обсадата и започва да се изтегля към Стара планина. Той решава да премине през един от близките проходи (вероятно Тревненския). В планинските теснини обаче го очаква добре подготвена засада. Когато ромейската армия навлиза навътре в прохода, тя е нападната “от всички български сили”. В кръвопролитното сражение огромна част византийски войници са убити. Императорът успява да спаси живота си “чрез смъртта на мнозина”, преминавайки през труповете на собствената си охрана.
|
|
|
Борба с Византия за възстановяване на българските граници
През следващите пет години, между 1190 и 1195 г. цар Асен предприема мащабно настъпление на българските войски в земите на юг от Стара планина. С поредица от походи в различни посоки са завладени основни стратегически пунктове и е възстановена българската власт в старите граници на държавата. По Черноморското крайбрежие е превзето Анхиало (Поморие). С втори поход цар Асен завладява Ниш, Средец (София) и намиращия се в полите на Рила град Стоб. Преминавайки през Пловдив, той достига Адрианопол (Одрин), където разбива голяма византийска армия. Очевидни са целенасочените усилия на Иван Асен за освобождаване и политическо обединение на всички български територии от времето на Първото българско царство. Иван Асен се възползва от междуособиците в Константинопол през 1195 г. Новият ромейски император Алексей III Ангел (1195-1203) предлага мир, но българите му поставят неизпълними условия. Те правят това съзнателно, предвид необходимостта от освобождаване на останалите български територии. Същата 1195 г. Иван Асен завзема Мелник, Струмица и други селища от долното поречие на р. Струма. На североизток са присъединени Видинска, Белградска и Браничевска област. В едно от сраженията при Сяр цар Асен пленява зетя на византийския император севастократор Исак.
|
|
|
Византийски заговори
Успешните походи на Иван Асен към долното течение на р. Струма засилват опасенията в Константинопол за българска агресия към Бяло море. Такъв план може би наистина е съществувал, но е осуетен поради убийството на Асен през 1196 г. Византийският хронист Никита Хониат разказва, че причината за убийството е накърненото честолюбие на българския владетел, но нишките на заговора водят към Константинопол. Убиецът на цар Иван Асен – Иванко, най-вероятно е подбран от пленения в Търново севастократор Исак. Цар Петър обсажда Търново. Чаканата от заговорниците помощ от Константинопол не идва, а жителите на града явно не подкрепят Иванко. Той е принуден да търси спасение в Константинопол. На българския престол остава цар Петър. Най-малкият от братята – Калоян, научава за случилото се и бяга от Константинопол в Търново. Цар Петър не притежава пълководческите умения на своя брат. Той успява да прогони Иванко и да поеме управлението на страната, но няма време да се изяви като държавник, защото още на следната 1197 г. става жертва на болярски метеж. След смъртта на Асен и Петър историческият жребий определя третият брат Калоян да довърши тяхното дело за пълно териториално възстановяване и международно признание на Второто българско царство.
|
|
|
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Какви са причините за въстанието на Асен и Петър?
2. Защо Калоян заминава за Константинопол и кога се завръща?
3. Прочетете приложените извори и разкажете:
– как започва въстанието на Асен и Петър в Търново;
– за причините, поради които най-малкият от братята Калоян сяда на българския престол в Търново.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР КАЛОЯН
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 281; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!