БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПОД ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ
КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
Византийската власт
Българската държава е заличена от политическата карта, но българите остават. Те са включени в огромната Византийска империя заедно с много други народи. Имперската политика на Византия не предполага целенасочено асимилиране на който и да е народ. Напротив, имперските принципи на управление, наследени от древната Римска империя, допускат своеобразна културна автономия. Действието на тези принципи обясняват грамотите на Василий II, с които Охридската архиепископия запазва духовната си власт върху българското население в империята. В тях са изброени 32 български епархии – тези от времето на цар Петър. Посочено е, че в тях богослужението се извършва на български език, което прави грамотите на Василий ІІ ценен извор за етническите територии на българите в началото на ХІ в. югозападни български земи са обединени в тема България с административен център Скопие. Тя обхваща почти цялата територия на Самуилова България, с изключение на някои области по Адриатическото крайбрежие и в днешна Северна Гърция. Земите между Стара планина и р. Дунав са организирани в тема Паристрион. Северозападните български територии са обединени в тема, чието първоначално име Сирмиум във времето се променя съобразно промените на административния им център – Срем, Белград, Браничево и Ниш. Свиването на тази тема е резултат от честите унгарски нападения и безсилието на Византия да удържи тези земи. България остава като название на административна област, но и като политико-географска реалност. Доказателство за това е френският историк на кръстоносните походи Вилхелм Тирски, който описва като България териториите от Белград и Драч, на изток по Дунава и Беломорието – до Константинопол. Първият и Вторият кръстоносен поход преминават през българските земи съответно през 1096 г. и 1147 г. Участниците в тях непрекъснато се оплакват от враждебното отношение на българите. И това е естествено, тъй като след схизмата от 1054 г. те смятат източно-православните народи за схизматици – един вид еретици. Следователно отношението към тях допуска да бъдат гонени и ограбвани. При възможност българското население отвръща на насилието с оръжие. Западните хронисти не скриват страха си от “българската гора”.
|
|
|
В периода на византийското владичество настъпват и демографски промени. Богатствата на империята привличат печенеги, узи и малко по-късно кумани. Те нахлуват южно от Дунава. Грабят и плячкосват в продължение на повече от едно столетие. Византия се опитва да спре набезите им. Там където войната не помага, тя разселва части от тези тюркски племена в българските предели. Други от тях самоволно се настаняват в днешна Добруджа, а част, с официалното разрешение на византийската власт – в земите на днешна Македония, около Мъглен. Това и влошава положението на българите под византийска власт, но и променя демографската карта на българските земи. Ромеите въвеждат една нова за българите форма на земевладение – пронията. Срещу определени задължения, най-важното от които е военната служба, византийски чиновници получават определена територия с едно или няколко селища. Те набират войници от тази територия и осигуряват тяхното военно обучение. Част от приходите, които събират като данъци, прониарите задържат за своя издръжка. Владението е послужебно, може да бъде взето и дадено на друг прониар. Поради това прониарите са заинтересовани да извлекат максимални приходи за кратко време, което изтощава и разсипва стопанството на българите. Първото голямо антивизантийско въстание избухва в 1040 г. в Белград. Начело на въстаниците застава Петър Делян, синът на цар Гаврил Радомир. Въстаниците потеглят към Солун. Моментът е удобен, защото населението на днешна Албания, Епир и Южна Македония се надига поради заменените натурални данъци с парични. Въстаниците превземат Драч. Стигат до Коринтския провлак. Вестите за успешните действия на въстаниците достигат чак до византийските провинции в Мала Азия. Синът на Иван Владислав – Алусиан, напука голямото имение в близост до Армения и пристига в лагера на Петър Делян. За да избегне евентуален вътрешен конфликт, Петър Делян му поверява 40-хилядна армия със задачата да превземе Солун. Алусиан е разбит от ромеите под стените на града. Скоро след това на едно пиршество той ослепява Петър Делян и бяга в Константинопол. Получава титлата магистър и висша административна служба. Към Средец потегля император Михаи IV. Той превзема града, въпреки храбрата защита на крепостта Бояна. Въстаниците излизат вън от стените и се бият с византийците до смърт. През пролетта на 1041 г. Петър Делян е пленен, а въстанието е потушено. В 1072 г. в Призрен избухва въстание начело с Георги Войтех от Скопие и Константин Бодин. Последният е провъзгласен за цар под името Петър. Причините за това въстание също се обясняват с рязкото покачване на данъците. През 60-те години на XI в. Византия започва да изпитва ударите на селджукските турци. На 19 август 1071 г. селджукските турци на Алп Арслан разгромяват ромеите и пленяват император Роман ІV Диоген в битката при гр. Манцикерт. Пет столетия по-късно някои от техните потомци ще стигнат до Виена. Ангажирана в конфликта с новия завоевател, Византия се нуждае от нови средства, което довежда до тежка данъчна преса. В началото българските въстаници имат успех. Те разбиват изпратената срещу тях войска на скопския управител Никифор и превземат Охрид. Оттук един отряд начело с Петрила тръгва към Костур, но пред града е разбит и се спасява с бягство. По-голямата част от въстаниците, предвождани от Константин Бодин, се отправя към Ниш. Византийците превземат Скопие. Константин Бодин се насочва от Ниш към Скопие. В разразилото се тежко сражение на Косово поле почти всички въстаници са избити. Константин Бодин е окован и изпратен в Константинопол. По пътя към византийската столица Георги Войтех не издържа на мъченията и умира. До 1185 г., когато започва въстанието на братята Асен и Петър избухват още редица бунтове. Така в 1066 г.се вдигат българи и власи в Тесалия начело с Никулица Делфин от Лариса. В 1074 г. избухва въстание на Нестор, управител на тема Паристрион с център Дръстър. В 1078 г. едновременно избухват бунтовете на Лека в Сердика – Средец [София], и на Добромир в Месемврия [Несебър]. Те са значително по-малки и също неуспешни.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 403; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!