Битката при Клокотница и нейните сетнини
Теодор Комнин научава за преговорите и нахлува в България въпреки мирния договор. В сражението при Клокотница (до Хасково) на 9 март 1230 г. цар Иван Асен ІІ разгромява епирската войска и пленява деспота с цялото му семейство. Българският владетел завладява обширни територии, принадлежали до този момент на Епирското деспотство. Клокотнишката битка нарушава равновесието на силите на Балканите. Без сериозна съпротива и кръвопролития падат Одрин, Димотика, Сяр, Пелагония (Битоля), Прилеп, Велика Влахия (Северна Тесалия) и Албания. Иван Асен ІІ събира дъщеря си с Маунил Комнин и го праща да управлява в Солун като негов васал. С подобен статут е и новият сръбски владетел Стефан Владислав (1234-1249), който също се сродява с Иван Асен и признава зависимостта си от него.
След битката при Клокотница България се превръща в първостепенна сила в европейския югоизток, а нейният владетел Иван Асен ІІ по примера на цар Симеон се титулува “цар на българи и гърци”. Той започва да сече златни монети със своя лик. Посещава Света гора на Халкидическия полуостров и богато дарява манастирите. Както личи от грамотата, която издава на българския Зографски манастир, цар Иван Асен ІІ сключва договор и дава привилегии на търговците от адриатическата република Дубровник, описани в специална грамота от 1230 г. Година след победата, през пролетта на 1231 г. бившият йерусалимски крал Йоан дьо Бриен е обявен за регент на Балдуин II (1228-1256) и е коронован за император на Латинската империя. Цар Иван Асен ІІ вижда в това заплаха за България и се ориентира към съюз с Никейската империя, която открито се противопоставя на латинците в Константинопол.
|
|
|
Възстановяване на Българската патриаршия
След разрива на Иван Асен ІІ с Константинопол у българския владетел назрява желание да прекрати унията с Рим, сключена от Калоян. И преди него българските владетели не променят с нищо религиозната практика в България, защото се отнасят към унията с Рим като към формален политически акт. Папската курия изцяло подкрепя Латинската империя и това е удобен повод за скъсване на унията. Българският владетел се възползва от желанието на Никея – един от големите центрове на православието – за военен съюз с Търново и поставя въпроса за независима българска църква. В 1235 г. след сложни дипломатически ходове цар Иван Асен ІІ и никейският император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222-1254) сключват антилатински съюз в Галиполи. Той е скрепен с брака на деветгодишна дъщерята на българския владетел Елена с малолетния син на никейския император – Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258). Императорът признава всички териториални придобивки на българите след Клокотнишката битка. Нещо повече – на църковен събор в Лампсак Търновската архиепископия е провъзгласена официално за патриаршия. Новият български патриарх Йоаким е ръкоположен в Никея.
|
|
|
Новите съюзници започват военни действия в Тракия. Те опустошават околностите на Константинопол, докато латинските рицари безпомощно наблюдават от градските стени. Тяхната империя е намалена вече до самата столица, нейните непосредствени околности и тясна ивица земя на малоазийското крайбрежие. На следната 1236 г. никейският флот обсажда града по море. Изведнъж българският владетел се оттегля от участие във военните действия. Вероятно той разбира, че неговите войници ще проливат кръвта си само за да може Йоан ІІІ Дука Ватаци да стане император в Константинопол.
В 1237 г. в Константинопол умира император Жан дьо Бриен. Цар Иван Асен ІІ реагира бързо. Той разваля съюза си с Йоан ІІІ Дука Ватаци, разтрогва брака на дъщеря си Елена и започва преговори с латинците чрез епископа на Перуджа. Съюзява се с латинците против никейците и с помощта на кумани и рицари обсажда силната крепост Цурулум (Чорлу). По време на обсадата пристига известие, че в столицата Търново внезапно умират царицата, едно от царските деца и патриархът. Цар Иван Асен ІІ решава, че това е Божие наказание, възстановява съюза си с Йоан ІІІ Дука Ватаци и връща Елена в Никея. Най-вероятно българският владетел разбира, че не може да очаква нищо от рицарите в Константинопол, което е причината за тази рязка промяна в неговата политика. Последните години от живота на Иван Асен ІІ преминават спокойно. Към края на 1237 г. той се жени за дъщерята на Теодор Комнин – Ирина, която живее като пленница в неговия дворец, и престава да се интересува от Солун, който оставя на тъста си. Цар Иван Асен ІІ умира в мир с всички свои съседи на 24 юни 1241 г. Единствено по негово време България граничи на три морета: Черно, Бяло и Адриатическо. Споменът за величието на неговото управление е толкова силен, че се съхранява чак до епохата на Българското възраждане. Трансформиран в политиката на българската държава след Освобождението, той се превръща в непостижим идеал за българските политици.
|
|
|
Дата добавления: 2018-02-28; просмотров: 361; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!