Дидактичният аспект на богослужението
Целта на богослужението не е само прославата на Бога, но също и наставлението на Божия народ. Както посочва Диоклийският митр. Калистос в знаменитата си книга Православната църква, „Някои учения, които никога не са били формално определяни, са поддържани обаче от Църквата с непогрешимо вътрешно убеждение и невъзмутимо единодушие, което е точно толкова обвързващо, колкото и изричната формулировка. „От съхранените в Църквата догмати и предания, – е казал св. Василий Велики – някои имаме от писмени свидетелства, а други пък сме приели… в тайна… от Апостолското предание; и едните, и другите обаче имат еднаква сила за благочестието”. Тази именно вътрешна традиция, която сме приели в тайна, се пази преди всичко в богослужението на Църквата”.[8]
Всъщност и сам св. Василий използва богослужебния текст в своите богословски диспути – в навечерието на Втория вселенски събор от 381 г., заемайки се със защитата на божествеността на Светия Дух срещу пневматомахите, той използва много древния християнски химн „Свете тихий” („Φῶς Ἱλαρόν”), който и до днес се пее всекидневно на православното вечерно богослужение: „Нашите предци [са] решили, че не бива да приемат мълчаливо благото на вечерната светлина, а още със запалването ѝ трябва да отправят благодарствена молитва. Кой [обаче] е съчинил думите, с които се изразява вечерната благодарност, това ние днес не можем да кажем; народът обаче произнася тази древна реч и никому никога и през ум не е минавало, че върши светотатство, когато казва: „Възхваляваме Отца и Сина и Светия Дух” (Αἰνοῦμεν Πατέρα καὶ Υἱὸν καὶ Πνεῦμα Θεοῦ)”.[9]
|
|
|
Ако пък Божието откровение е било съхранено в литургията, това идва от факта, че богослужението е преди всичко тълкувател на Светото Писание. Посредством своите молитви и химнология, богослужението дава и коментар върху библейския текст, при което възприема една плуралистична интерпретация. Всеки от библейските пасажи се тълкува не по един определен начин, – да речем, исторически, духовен или нравствен – а може да бъде изтълкуван по всеки от тези начини. Използвайки типологията, която събира заедно Стария и Новия Завет, богослужението гледа на старозаветните истории през обектива на Новия, в светлината на пасхалното тайнство, където всичко се събира чрез Христос и в Христос.
Типологичното обаче четене на библейския текст, използван от богослужебното тълкувание, не само събира главните фигури от Стария Завет с Христос в отношението на типа към прототипа – то също така обединява и всяка библейска фигура – като тези от Христовите притчи – с всеки от нас, които участваме в литургичното богослужение на Църквата.
|
|
|
Химнологията чете Писанията по свой духовен начин и, следователно, следвайки пътя на св. апостол Павел и на Отците на Църквата, библейската история се превръща в наша лична история – историята на спасението се превръща действително в история на нашето собствено спасение. Посредством тази типологична връзка можем наистина да кажем, че библейската история рекапитулира в себе си историята на всяко човешко същество. Библията не е мъртва, а жива книга, която говори на всеки от нас днес.
Както и светоотеческите беседи, при всяко богослужебно честване химнологията оповестява реалността на спасението. Богослужението отбелязва вечното „настояще”, вечното „сега” на божественото домостроителство. Така, в деня на Рождество Христово византийската химнография провъзгласява: „Днес небето и земята се събират, защото Христос се роди. Днес Бог слезе на земята, а човекът се въздигна на небето. Днес, заради човешкия род, става видим Този, който по природата си е невидим. Затова нека и ние Го възхвалим, като възкликнем: Слава във висините на Бога и на земята да бъде мирът, с който Твоето идване ни дари. Спасителю, слава на Тебе!”.[10] И в деня на Възкресението Христово: „Днес всичко се изпълни със светлина – и небето, и земята, и преизподнята; и нека всяка твар празнува възкресението на Христос, в Когото се утвърждава. Вчера се съпогребах с Тебе, Христе, а днес възкръсвам с Тебе, както и Ти възкръсна; съразпвах се вчера с Тебе, затова прослави ме с Тебе, Спасителю, в Твоето Царство”.[11]
|
|
|
Архим. Киприан (Керн) също акцентира върху тези дидактични и педагогически аспекти на богослужението на Православната църква, които трябва да бъдат взети под внимание, когато се говори за мисията и евангелизацията. Той често твърди, че именно през литургията е било осъществявано богословското и религиозно образование и във Византия, и в древна Русия: „Тогава не е имало нито семинарии, нито академии, нито богословски факултети. Имало е боголюбиви иноци и благочестиви християни, които са пиели живата вода на богопознанието от стихирите, от каноните, от седалните, от пролозите и от Чети-Минеите. Клиросът и амвонът в храма са заменяли катедрите на професорите”.[12]
За нещастие обаче, достатъчно често това така богато богослужебно съкровище на Православната църква се превръща в някаква най-грижливо пазена тайна – при това пазена дори и от православния вярващ. И можем да се запитаме, защо православните християни така рядко се възползват от това богатство? Разсъждаването пък върху този въпрос може да бъде от полза във връзка и с проблема за мисията и евангелизацията. Още в началото на 20 век архим. Киприан (Керн) беше посочил, че това химнографско богатство остава често недостъпно за съвременника, който, поради различни причини, отдавна е престанал да го разбира. Една от тези причини може да бъде в употребата на древните литургични езици като старогръцкия или църковнославянския, които днес са достъпни за малцина. Причината обаче може да бъде и в културните различия. Архим. Киприан посочва, че хората, които са израснали в реалностите на 19 век често изпитват затруднения да разбират дълбокото значение и красотата на химнографската поезия – така, както не са в състояние да възприемат и смисъла на византийската иконография. Откъдето и заключава: „Ние се върнахме в Църквата, но вече не разбираме това, което там се пее. Ето защо трябва да ни се тълкува и да ни се обяснява”.[13]
|
|
|
Казаното е още по-вярно в нашата епоха, когато принадлежащите към младите поколения вече не получават християнско образование от своето детството. Проблемът обаче може да се обърне и във възможност – „неразбираемите” богослужебни текстове, красотата на пеенето на безкрайните православни служби, пленителните византийски икони могат да се превърнат и в отправни точки за евангелизация. Спомням си за един училищен преподавател, който ми разказваше успеха, който имал със своите ученици, когато им обяснявал тайната на Светата Троица, като занесъл в класната стая копие от Рубльовата икона на Троицата. Същото пък е отбелязал още св. Йоан Дамаскин, когато казва: „Онова, което е книгата за образования, е образът – за необразования”. Ето защо, мисията и евангелизацията трябва да използват този литургичен материал, така щото обяснението на иконата, коментарът на богослужебния химн или на някоя от службите да могат да се превърнат в повод и за навлизане в тайнството на спасението.
Дата добавления: 2020-04-25; просмотров: 65; Мы поможем в написании вашей работы! |
Мы поможем в написании ваших работ!